Стормбрингър Е Укротен

Елрик се завръща при Уишана и най-после намира покой. Междувременно, на ръба на света, предизвиквайки кървав ужас в пробуждането си, една невъобразима орда напредва към баснословния, благороден, невъзможен град Танелорн...

~ ~ ~

Високо в зимното небе се издигаха драконите, а Елрик ги пришпорваше на запад. Мисли за любов, мир, дори за отмъщение бяха забравени в това дръзко препускане през намръщеното небе, което бе надвиснало над този древен Век на Младите Кралства. Елрик, горд и надменен в своето познание, че дори неговата кръв беше от кръвта на Магьосниците-Крале на Мелнибоне, се отдалечаваше. Той нямаше лоялост към никого, нямаше приятели и ако злото го обладаваше, това беше чисто, брилянтно зло, неопетнено от човешки действия.

Високо се извисяваха драконите докато под тях се движеше черна маса, сливаща се с пейзажа - страховитата варварска орда, която, в своето невежество, искаше да покори земите, многообичани от Елрик от Мелнибоне.

"Хей, драконови братя - пуснете отровата си - горете, горете! И във вашите пламъци пречистете света!"

» download «
1.3 mb